Какви възможности има за Кипър оцеляване?

Недоволството срещу данъка върху депозитите дава резултат, поне засега

Кипър, един от най-малките членове на Европейския съюз, се превърна в поредната жертва на продължаващата вече няколко години криза в еврозоната. Подобно на Гърция, Ирландия и Португалия, страната се съгласи да получи спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд.


За разлика от другите държави обаче в този случай спестителите ще трябва да участват в спасяването на държавата и да заплатят част от разходите.

Това предизвика гняв сред населението и правителството на Кипър бързо се насочи към предоговаряне на сделката. Вчера депутатите в националния парламент се обявиха против решението за налагане на еднократен данък върху вложителите в банките и това повдигна много въпроси

И така, какви са сценариите от тук нататък?

Сценарий 1 - Сделката минава, животът продължава

След няколко отлагания на гласуването в парламента в крайна сметка депутатите отхвърлиха настоящото предложение за облагане на вложителите. Решението обаче не е окончателно, тъй като вероятно на гласуване ще бъдат подложени различни варианти на споразумение.

Дори ако сделката бъде предоговорена с Европейския съюз, съвсем не е ясно дали кипърското общество ще приеме условията. В момента бъдещето на страната е поставено на карта, като президентът вече предупреди, че отхвърляне на предложенията заплашва Кипър с банкрут.

Но относително малкият размер на икономиката на Кипър и ограничените експозиции на други европейски банки към страната означават, че инвеститорите не са притеснени от зараза и разпростиране на кипърските проблеми към други страни от еврозоната.

В крайна сметка, ако сделката мине, всичко ще продължи по стария маниер след спасяването на другите закъсали държави – ще последва период на успокоение и увеличаване на доверието.

Сценарий 2 – сделката минава, но с цената на разклатено доверие

Дори и при постигането на някакъв компромис може да видим дългосрочни негативни ефекти върху Кипър и еврозоната. На вътрешната сцена решение за изземване на процент от депозитите ще предизвика масово недоволство срещу правителството. В такъв случай за него ще е много трудно да наложи мерки за съкращаване на разходите, които да получат подкрепа.

Примерите с Гърция и Испания ясно показват гражданското недоволство от подобни мерки.

На ниво еврозона спасяването на Кипър повдига много въпроси за начина, по който европейските власти се справят с кризата в еврозоната. Сделката със страната е безпрецедентна – това е първият случай, в който сметките на обикновените спестители не са защитени.

Това може да разклати доверието в начина, по който ЕС се справя с кризата и да предизвика опасения за евентуалните бъдещи мерки по спасяването на държави, които изпаднат в беда.

Някои анализатори предупредиха, че сделката създава опасен прецедент и може да доведе до банкова паника в други страни, където вложителите се притесняват, че банковите им сметки могат да бъдат ограбени, ако държавите им попаднат в неприятности.

Сценарий 3 – Парламентът казва не, Кипър банкрутира

Може би най-лошият сценарий е очертан от кипърския президент Никос Анастасиадис, който предупреди, че неуспехът на споразумение за спасителен план ще доведе до изпадане в несъстоятелност на правителството, срив в банковия сектор и страната излиза от еврозоната.

Президентът Анастасиадис каза, че по време на преговорите е станало ясно, че провал би довел до спиране на подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която все още държи над водата двете най-големи банки в страната.

Няма официален механизъм за излизане от еврозоната, така че не е ясно как това ще се случи, но кипърските политици ясно разглеждат излизането от еврозоната като много сериозна заплаха.

Съставът на парламента дава на президента съвсем крехко мнозинство, което поставя всяко ключово гласуване под съмнение.

Сценарий 4 – Парламентът гласува не, но Кипър отново се обръща към ЕС

Алтернативен план за действие на кипърските политици за избягване на държавен банкрут е при евентуален отказ на парламента да одобри споразумението правителството да се обърне отново към ЕС и МВФ с надеждата за по-щедро предложение.

Такова би могло да включва увеличение на размера на спасителния план над 10 млрд. евро, което ще намали нуждата да се бръкне в джоба на спестителите. Това не е невероятно с оглед малкия размер на кипърската икономика, особено в сравнение с Гърция, която досега се е споразумяла да получи 240 млрд. евро.

Готовността за компромис обаче ще зависи от настроението на страни-кредитори като Германия, където общественото мнение вече е против спасяването на периферните държави.

Сценарий 5 – по-голяма роля за Русия

Русия вече отпусна на Кипър 2,5 млрд. евро, смята се че руски граждани държат в кипърски банки 20 млрд. евро. Официално лидерите на Русия изразиха недоволство, че не са въвлечени в разговорите за спасяване на Кипър.

Все още обаче е съмнително дали ЕС ще позволи да Русия да се включи в спасяването на островната държава.

Източник dnes.bg

Левон Хампарцумян : Банките ще продължат да свалят лихвите

Очертава се устойчива тенденция на леко понижение на банковите лихви и тази тенденция ще продължи. Това каза пред БТА председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Прекалено много фактори влияят върху лихвите, но това, което би могло да се очаква при стабилна фискална среда и лек растеж на икономиката би трябвало да е лихвените нива да вървят леко надолу, смята банкерът.


Прилагането на данъка върху лихвите по депозитите няма да доведе до отлив на финансов ресурс от банките, убеден е Хампарцумян. Преименуването на един продукт с друг би могло да ни докара проблеми с данъчните органи, ние не искаме да предлагаме на клиентите си схеми за заобикаляне на закона, коментира той възможността банките да започнат да предлагат нов вид продукти, за да се избегне облагането. Икономически растеж между 1 и 2 процента и засилване на вътрешното потребление прогнозира за следващата година Левон Хампарцумян.

На въпрос как оценява 2012 г. в светлината на банковия пазар, експертът заявява, че чисто технически не може да се говори за криза или по-скоро за спад, защото растежът на българската икономика през 2012 г. вероятно ще бъде между половин и един процент. "Това означава, че макар и много бавно ние растем - обясни експертът - Банките не могат да бъдат по-добре от клиентите си, така че банковият сектор също успя да преодолее най-лошите времена на нарастване на лошите кредити, но ако не видим по-сериозно ускорение на растежа на икономиката не можем да очакваме съществено подобрение в нивото на лошите кредити и увеличаване на лошия кредит. Но така или иначе дори и банковата система расте.

Според Хампарцумян, ако през следващата година икономическият растеж е близо до 2 процента, за което има предпоставки, бихме могли да видим и подобряване на ситуацията с лошите кредити и с търсенето на нови кредити.

Банкерът смята, че в момента бизнесът е доста предпазлив при взимането на нови кредити, особено инвестиционни, а апетитът на населението за потребление също все още е потиснат, защото когато всеки ден на хората им се говори за криза и те не са сигурни дали ще си запазят работните места - нямат желание да харчат пари.

Хампарцумян обясни, че се оформя устойчива тенденция към леко понижение на лихвите, което ще продължи, ако нямаме външни шокове за икономиката и има дори и малък темп на растеж. "Прекалено много фактори влияят върху лихвите, - обясни той - но това, което би могло да се очаква при стабилна фискална среда и лек растеж на икономиката би трябвало да е лихвените нива да вървят леко надолу.

Според него бизнесът няма апетит за нови инвестиции и хората нямат апетит за потребление и съответно
спестяват. Погрешно обаче е мнението, че тези спестявания са мъртви. Съотношението на кредит към депозит в българската банкова система е към 110 процента, което означава, че целият депозит на системно ниво е вече в икономиката, раздаден като кредити и има още десет процента, които са привлечени средства от някъде другаде.

Банкерът даде и своите прогнози за следващата година. Според него тя 2013 ще е много подобна на 2012 г. с корекция, че е изборна година и не можем да очакваме драматични реформи. "Изборите в много случаи служат като забавящ фактор за икономиката, но България има политическа стабилност и се надявам, че изборите няма да се отразят по този начин върху икономиката. Очаквам растеж между един и два процента. Растежът ще
зависи от традиционните фактори - реколтата, туристическия сезон - трудно предсказуеми към днешна дата, да се надяваме, че ще има прогрес и подобрение.

Източник dnes.bg

Банките обмислят нови пакети, намаляват тежестта на данъка

След като вицепремиерът Симеон Дянков изненада с данък върху лихвите по депозити хората, които са поверили на банките да управляват над 34 млрд. лв., банкерите се готвят да отвърнат на удара, пише "24 часа". 

Маркетинговите и продуктовите отдели на трезорите вече работят по промени в параметрите на финансовите услуги, които предлагат, посочва изданието. Целта е тежестта на задаващия се налог да се свие от 10 на 2% или дори напълно да се избегне. Банки вече звънят на редовни клиенти с оферти .

Една от алтернативите, по които усилено се работи, е пакетирането на срочен депозит с други финансови продукти. Така в зависимост от все още бъдещата дефиниция на дохода за облагане с лихвения десятък, загубата от него ще се намали.

Опциите са различни - например при "пакетирането" сумите, оставени на депозит, могат да служат като гаранция за по-изгоден потребителски заем. Това на свой ред променя формулата за изчисляване на доходността, на времето за падеж и на сумата, подлежаща на облагане.

Договори за доверително управление са втората алтернатива. В банковите офиси вече описват типови профили на собствениците на влогове. Идеята е да стигнат до персонални оферти, съобразени с доходи, професии, семейно положение, пол, възраст и склонност да поемат рискове, пише вестникът. 

Източник dnes.bg

Wall Street взема превантивни мерки срещу краха на еврото

Банките на Wall Street все повече се подготвят за евентуално излизане на някоя от задлъжнелите страни от еврозоната, предава Financial Times. Поради тази причина съветват контрагентите и кредитополучателите си да преструктурират договорите си или да се ориентират към друга банка.

Американските банки използват хеджиращи стратегии като кредитни суапове, за да намалят нетната си експозиция към проблемните страни от еврозоната. Също така те прилагат конкретни мерки, за да се презастраховат, че ако някоя страна напусне еврозоната, няма да им се наложи да приемат плащания в обезценени валути като драхми или песети.

Проблемите в еврозоната са с най-висок приоритет сред управителите на американски банки. Влошаването на кризата на Стария континент миналото лято предизвика силни колебания в цените на акциите на щатските банки. Това накара американската Комисия за ценни книжа и фондови борси (Securities and Exchange Commission - SEC) да поиска от тях в по-голяма степен да разкрият свои активи в Испания, Гърция, Италия, Ирландия и Португалия. Нито една от банките не коригира драстично експозициите си спрямо петте проблемни страни, залагайки на това, че брутните позиции, които варират от 5.4 млрд. долара в Morgan Stanley до 20 млрд. в JPMorgan Chase, са управляеми.

Машинациите в еврозоната обаче продължават да оказват негативно влияние върху кредитните институции в САЩ. Миналата седмица форекс пазарите и фондовите борси бяха завладени от спекулации, свързани с това дали президентът на ЕЦБ Марио Драги ще предприеме по-агресивни действия за справяне с кризата, което предизвика допълнителни сътресения в цените на американските акции.

Николета Венцеславова

Reuters: Брюксел притиска Гърция да ликвидира банки

Европейската комисия настоява Гърция да ликвидира определени банки, сред които вероятно е и петата по големина ATEbank, съобщи агенция Reuters, цитирайки източници от европейските институции.



Макар това да е отговорност на централната банка на Гърция, Еврокомисията също има глас, когато това засяга оказването на държавна помощ. Така Брюксел може да отхвърли искане на Атина за спасяване на определена банка, ако прецени, че е твърде скъпо тя да бъде поддържана и така на практика да принуди съответните национални власти да започнат ликвидирането й, обяснява агенцията.

Европейската комисия рядко е използвала в пълна сила правомощията си за държавна помощ по време на кризата и малко европейски банки са били закрити. Ако обаче приложи правомощията си в Гърция, това ще бележи един по-агресивен подход към проблемите на слабите банки в ЕС, които са в ядрото на кризата. По същия начин може да бъдат принудени на ликвидация банки в Испания и Португалия, обяснява един от източниците на Reuters.

"Навлизаме в нова фаза в Гърция, Португалия и Испания. Някои банки ще бъдат притиснати. Някои ще бъдат затворени", казва един от източниците, пожелал анонимност поради деликатността на темата.

"Винаги става дума за баланс%, допълва източникът и обяснява, че ако закъсалата банка е важна за финансовата стабилност на съответната страна, може да бъде спасена. Но иначе институцията ще трябва да бъде ликвидирана.

"Ако говорим компонентата финансова стабилност, трябва да си готов да спасиш банка, но вече сме преминали тази точка в редица държави. ATEbank ще трябва да бъде закрита или ликвидирана с времето."

От ATEbank, гръцката централна банка и гръцкото финансово министерство са отказали коментар пред Reuters. В миналото ръководството на ATEbank предлагаше банката да бъде слята в едно с контролирани от държавата банки, включително с Hellenic Postbank.

Ако ATEbank бъде ликвидирана, това не означава, че цялата гръцка банкова система ще рухне. Други ключови гръцки банки не са застрашени чак толкова и могат да имат полза от всяко пренасочване на капитали.

Няма да се взимат никакви решения преди поредните извънредни парламентарни избори на 17 юни. Изходът от гласуването следващата неделя, за което социолозите сочат, че може да бъде спечелено от противопоставящата се на помощния пакет на ЕС и МВФ Коалиция на радикалната левица СИРИЗА, вероятно ще промени фундаментално връзките на Гърция с ЕС.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank , Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, получиха 18 млрд. евро по помощния пакет.

ATEbank - контролирана от държавата банка за земеделски кредит, е основана през 1929г. Тя не получи средства по плана, защото не успя да представи план за дългосрочната си устойчивост и в момента е източник на сериозни притеснения, казват източниците на Reuters.

Един от тях твърди ,че гръцките власти са започнали първоначална подготовка за преструктурирането й. Това не означава, че ще бъде незабавно ликвидирана, но това се очаква да започне през втората половина на годината.

Гръцки правителствен източник също казва, че затварянето на банката е възможен сценарий, но и той посочи, че изборите са най-важният фактор и че ще мине време преди да се вземе някакво решение.

Говорител на Хоакин Алмуня, еврокомисарят по въпросите на конкуренцията, казва, че планове за преструктурирането на ATEbank, одобрени миналата година, предвиждат допълнителни стъпки за оздравяването й, включително рекапитализиране.

"Очакваме в Европейската комисия да видим нови помощни мерки. Когато ги получим, ще оценим ситуацията около банката."

При преструктурирането депозитите (над 17 млрд. евро в края на септември миналата година) ще бъдат защитени от гръцката система за гарантиране на влоговете, осигуряваща първите 100 000 от всяка сметка. Ресурси за подобно преструктуриране, което може да включва и създаване на т.нар. лоша банка за рисковите кредити, ще дойде от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Той бе създаден през юли 2010г. за стабилизиране на гръцката банкова система.

Всяко ликвидиране на банка в Гърция ще бъде много деликатно събитие. Нито една от основните банки на страната не е преминавала през преструктуриране и ограничаване на дейността по време на кризата.

Но официални лица смятат, че парите, останали от националната помощна програма - около 7 млрд. евро в момента с възможност за още 25 млрд. евро от помощните фондове на ЕС и МВФ - не са достатъчни за рекапитализирането на всички банки и някои банки ще трябва да бъдат пожертвани, за да се защитят най-важните кредитори.

Гръцките банки понесоха тежки загуби заради обезценяването на правителствените дългови облигации, които бяха купили. "Ситуацията е отчайваща. Програмата за участието на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг (PSI) остави гръцките банки с големи загуби. Не можем да рекапитализираме всичките", казва правителствен източник.

Някои представители на администрацията в Атина се опасяват, че затварянето на една банка може да изпрати лош сигнал: "В този момент това може да предизвика още по-голяма депресия заради впечатлението, което ще се създаде. Ще дестабилизират икономиката още повече."

ATEbank не мина общоевропейските стрес тестове миналия юли. Към септември 2011г. тя е раздала над 20 млрд. евро кредити. Между 2000 и 2009г. тя напусна традиционното земеделско кредитиране и навлезе в масовото търговско кредитиране.

При отсъствието на общоевропейска рамка за преструктуриране на банки правомощията на Европейската комисия относно държавната помощ де факто я прави органът, който ще вземе решение за съдбата на закъсали кредитори.

Самата процедура обаче ще е в ръцете на гръцката централна банка и на Европейската централна банка.

От избухването на кризата насам в САЩ бяха ликвидирани стотици банки, властите в Европа се съпротивляваха на подобен сценарий, но сега вече се усеща промяна в мисленето. "В Европа слабите банки по един или друг начин бяха превзети от по-големи. Но смятам, че има няколко случая, в които това е трудно, защото състоянието на някои банки е толкова лошо, че не си струва те да бъдат поддържани живи", казва източник от централна банка.

Източник dnevnik.bg

Извънредна среща на финансисти и банкери от Г-7 заради еврото

Финансови министри и централни банкери на страните от Г-7 ще проведат днес извънредни разговори за кризата в еврозоната. Това е поредният сигнал за растящата тревога по света от заплахата, която представлява валутният съюз от 17 европейски държави, съобщи Reuters.


Ключова тема ще е състоянието на банковата система в Испания, но и очакванията, че след парламентарните избори на 17 юни Гърция може да бъде принудена да напусне еврозоната и това да увеличи рязко икономическата нестабилност не само в Европа, но и по света.

Според канадския финансов министър Джим Флахърти колегите му и управителите на централните банки на страните от Г-7 ще проведат конферентен разговор днес. Това са САЩ, Канада, япония, Великобритания, Германия, Франция и Италия.

Има засилено чувство за тревога заради събитията в Европа, особено в Испания, каза източник от Г-7, пожелал анонимност. Въпреки това по думите му, предвид нежеланието на САЩ да предостави на МВФ средства за подпомагане на Европа, има малка вероятност световната общност да успее да действа единно за справяне с кризата.

Попитан дали кризата е тема за групата на страните от Г-20, Флахърти отговори, че е провел и му предстоят нови разговори днес сутринта с колегите му от Г-7. Тези дискусии се провеждат също с някои държави членки на Г-20 извън Европа, които са разтревожени за възможните последици от кризата в еврозоната и особено от банковата криза, уточни той.

Високопоставен служител от Бразилия отбеляза, че дебатът за фискалната дисциплина срещу стимулирането на растежа ще бъде основен във всякакви разговори на Г-20. "Настояваме за позицията си, че европейските държави, които имат достатъчно възможности за стимулиране на икономиката, дори и чрез фискално стимулиране... трябва да го направят сега", подчерта той.

Флахърти отбеляза, че канадската икономика е в относително добро състояние в сравнение с други индустриализирани нации, въпреки че не отрече, че данните за заетостта са били "малко променливи" през последните месеци, както и че Канада може да бъде засегната от проблемите на Европа.

"Истинското притеснение в момента е Европа, разбира се, слабостта на някои банки в Европа, фактът, че не са добре капитализирани, фактът, че други европейски страни в еврозоната не са предприели достатъчни действия, за да се справят с въпросите за недостатъчната капитализация на банките и да изградят адекватна защитна стена", допълни канадският министър.

Източник dnevnik.bg

Reuters: ЕЦБ е спряла да помага на няколко гръцки банки

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.


Източниците на агенцията не посочват имената на въпросните финансови институции. Не е ясно и колко от кредитните институции са засегнати, допълва Reuters.

Официално ЕЦБ е отказала да коментира новината, която според агенцията илюстрира слабостта на гръцкия банков сектор, от който гърците изтеглят депозитите си. Те се опасяват, че страната им ще бъде принудена да напусне еврозоната, въпреки декларираната през последните часове готовност на Германия, Франция и ЕЦБ да бъде задържана Гърция в групата на единната валута.

"Понеже няма рекапитализация, ЕЦБ спря операциите си по провеждане на монетарна политика. Сега те могат да разчитат на спешно осигуряване на ликвидност от Централната банка на Гърция", казва един от източниците на Reuters.

Според правилата на ЕЦБ тя може да извършва операции по рефинансиране само с банки в ликвидност. Тези, които не отговорят на строгите й критерии, но все още са смятани за ликвидни от националните си банки, могат свободно да се обърнат към тях за т.нар. emergency liquidity assistance (ELA).

Запознат с хода на събитията посочва пред агенцията, че капиталът на 4 гръцки банки е толкова малко, че те оперират с отрицателен капитал (negative equity). В такъв случай ЕЦБ не може да им предоставя ликвидност.

Друг източник от ЕЦБ казва, че въпросните гръцки банки са били извадени от основните кредитни операции на централната банка на еврото и са оставени да разчитат само на помощ от централната банка в Атина, защото след изборите на 6 май в Гърция се е изпарил шансът за тяхното рекапитализиране, добавя Reuters. Но ако те бъдат рекапитализирани и нивото на капитала им достигне определени равнища, те отново ще получат достъп до нормалните кредитни операции на ЕЦБ, уточнява източникът на агенцията.

На 27 април гръцкото правителство реши Националният фонд за подпомагане на банките да предоставя на четирите най-големи кредитни институции в страната 18 милиарда евро под формата на еврооблигации като временно решение, докато те бъдат рекапитализирани по-късно през годината.

Атина продължава да преговаря с представители на ЕС и МВФ по техническите аспекти по плана си за рекапитализиране на гръцки банки, който се очаква да бъде представен след провеждането на парламентарните избори.

Във втория помощен пакет за Гърция са предвидени 50 млрд. евро за стабилизиране на банковия сектор, а в сряда ЕЦБ заяви, че продължава да подкрепя гръцките банки.

"Файненшъл таймс", позовавайки се на анализатори от JPMorgan’s, съобщава, че националната банка на Гърция би трябвало да разполага с около 60 млрд. евро за спешно осигуряване на ликвидност (ELA), макар че тези данни по принцип са поверителни. Изданието допълва, че експозицията на централните банки в еврозоната към тази на Гърция е в рамките на 100 млрд. евро и ако тя продължи да налива спешно ликвидност в нуждаещи се гръцки банки, тази сума ще се увеличава.

За нас са по-любопитни не съобщенията, че за последния месец може би 5 млрд. евро за били изтеглени от депозити в гръцките банки, а защо значителна част от тях все още са там, продължава "Файненшъл таймс". Като подчертава, че тези дни няма и следа от опашки пред банковите клонове в Гърция, изданието посочва, че след избухването на кризата през 2009г. около 70-75% от депозитите си стоят в страната и в края на март са били около 170 млрд. евро. Намаляването им сякаш плътно следва темпото на потъване на икономиката и трупащите се проблеми на фирми и домакинства, отколкото приказките за предстоящо напускане на еврозоната, посочва още "Файненшъл таймс".

Източник dnevnik.bg

Банките се подготвят за връщане на драхмата

Банките тихо се подготвят да започнат работа с нова гръцка валута, пише Ройтерс.

Някои банки никога не са изтривали драхмата от системите си, въпреки че Гърция въведе еврото преди повече от десет години и ще бъдат готови за прехода, ако дълговите проблеми принудят Атина да се върне към националната си валута.


От разпадането на Съветския съюз, което доведе до създаване на валути като естонската крона и казахстанското тенге, до въвеждането на еврото, банките имат доста голям опит в пренастройването на системите си към нови валути, посочва БТА.

Зад кулисите подобни планове се правят, откакто през 2009 г. в Гърция избухна европейската дългова криза, посочва американски експерт.

"Много компании, най-вече в Европа, но също и тук (в САЩ - бел. р.), отдавна се готвят за това. Идеята за излизане на Гърция от еврозоната не е нова идея", допълва той.

Източник dnes.bg