Показват се публикациите с етикет Reuters. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Reuters. Показване на всички публикации

петък, 8 юни 2012 г.

Reuters: Брюксел притиска Гърция да ликвидира банки

Reuters: Брюксел притиска Гърция да ликвидира банки
Европейската комисия настоява Гърция да ликвидира определени банки, сред които вероятно е и петата по големина ATEbank, съобщи агенция Reuters, цитирайки източници от европейските институции.



Макар това да е отговорност на централната банка на Гърция, Еврокомисията също има глас, когато това засяга оказването на държавна помощ. Така Брюксел може да отхвърли искане на Атина за спасяване на определена банка, ако прецени, че е твърде скъпо тя да бъде поддържана и така на практика да принуди съответните национални власти да започнат ликвидирането й, обяснява агенцията.

Европейската комисия рядко е използвала в пълна сила правомощията си за държавна помощ по време на кризата и малко европейски банки са били закрити. Ако обаче приложи правомощията си в Гърция, това ще бележи един по-агресивен подход към проблемите на слабите банки в ЕС, които са в ядрото на кризата. По същия начин може да бъдат принудени на ликвидация банки в Испания и Португалия, обяснява един от източниците на Reuters.

"Навлизаме в нова фаза в Гърция, Португалия и Испания. Някои банки ще бъдат притиснати. Някои ще бъдат затворени", казва един от източниците, пожелал анонимност поради деликатността на темата.

"Винаги става дума за баланс%, допълва източникът и обяснява, че ако закъсалата банка е важна за финансовата стабилност на съответната страна, може да бъде спасена. Но иначе институцията ще трябва да бъде ликвидирана.

"Ако говорим компонентата финансова стабилност, трябва да си готов да спасиш банка, но вече сме преминали тази точка в редица държави. ATEbank ще трябва да бъде закрита или ликвидирана с времето."

От ATEbank, гръцката централна банка и гръцкото финансово министерство са отказали коментар пред Reuters. В миналото ръководството на ATEbank предлагаше банката да бъде слята в едно с контролирани от държавата банки, включително с Hellenic Postbank.

Ако ATEbank бъде ликвидирана, това не означава, че цялата гръцка банкова система ще рухне. Други ключови гръцки банки не са застрашени чак толкова и могат да имат полза от всяко пренасочване на капитали.

Няма да се взимат никакви решения преди поредните извънредни парламентарни избори на 17 юни. Изходът от гласуването следващата неделя, за което социолозите сочат, че може да бъде спечелено от противопоставящата се на помощния пакет на ЕС и МВФ Коалиция на радикалната левица СИРИЗА, вероятно ще промени фундаментално връзките на Гърция с ЕС.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank , Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, получиха 18 млрд. евро по помощния пакет.

ATEbank - контролирана от държавата банка за земеделски кредит, е основана през 1929г. Тя не получи средства по плана, защото не успя да представи план за дългосрочната си устойчивост и в момента е източник на сериозни притеснения, казват източниците на Reuters.

Един от тях твърди ,че гръцките власти са започнали първоначална подготовка за преструктурирането й. Това не означава, че ще бъде незабавно ликвидирана, но това се очаква да започне през втората половина на годината.

Гръцки правителствен източник също казва, че затварянето на банката е възможен сценарий, но и той посочи, че изборите са най-важният фактор и че ще мине време преди да се вземе някакво решение.

Говорител на Хоакин Алмуня, еврокомисарят по въпросите на конкуренцията, казва, че планове за преструктурирането на ATEbank, одобрени миналата година, предвиждат допълнителни стъпки за оздравяването й, включително рекапитализиране.

"Очакваме в Европейската комисия да видим нови помощни мерки. Когато ги получим, ще оценим ситуацията около банката."

При преструктурирането депозитите (над 17 млрд. евро в края на септември миналата година) ще бъдат защитени от гръцката система за гарантиране на влоговете, осигуряваща първите 100 000 от всяка сметка. Ресурси за подобно преструктуриране, което може да включва и създаване на т.нар. лоша банка за рисковите кредити, ще дойде от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Той бе създаден през юли 2010г. за стабилизиране на гръцката банкова система.

Всяко ликвидиране на банка в Гърция ще бъде много деликатно събитие. Нито една от основните банки на страната не е преминавала през преструктуриране и ограничаване на дейността по време на кризата.

Но официални лица смятат, че парите, останали от националната помощна програма - около 7 млрд. евро в момента с възможност за още 25 млрд. евро от помощните фондове на ЕС и МВФ - не са достатъчни за рекапитализирането на всички банки и някои банки ще трябва да бъдат пожертвани, за да се защитят най-важните кредитори.

Гръцките банки понесоха тежки загуби заради обезценяването на правителствените дългови облигации, които бяха купили. "Ситуацията е отчайваща. Програмата за участието на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг (PSI) остави гръцките банки с големи загуби. Не можем да рекапитализираме всичките", казва правителствен източник.

Някои представители на администрацията в Атина се опасяват, че затварянето на една банка може да изпрати лош сигнал: "В този момент това може да предизвика още по-голяма депресия заради впечатлението, което ще се създаде. Ще дестабилизират икономиката още повече."

ATEbank не мина общоевропейските стрес тестове миналия юли. Към септември 2011г. тя е раздала над 20 млрд. евро кредити. Между 2000 и 2009г. тя напусна традиционното земеделско кредитиране и навлезе в масовото търговско кредитиране.

При отсъствието на общоевропейска рамка за преструктуриране на банки правомощията на Европейската комисия относно държавната помощ де факто я прави органът, който ще вземе решение за съдбата на закъсали кредитори.

Самата процедура обаче ще е в ръцете на гръцката централна банка и на Европейската централна банка.

От избухването на кризата насам в САЩ бяха ликвидирани стотици банки, властите в Европа се съпротивляваха на подобен сценарий, но сега вече се усеща промяна в мисленето. "В Европа слабите банки по един или друг начин бяха превзети от по-големи. Но смятам, че има няколко случая, в които това е трудно, защото състоянието на някои банки е толкова лошо, че не си струва те да бъдат поддържани живи", казва източник от централна банка.

Източник dnevnik.bg

четвъртък, 17 май 2012 г.

Reuters: ЕЦБ е спряла да помага на няколко гръцки банки

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция
Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.


Източниците на агенцията не посочват имената на въпросните финансови институции. Не е ясно и колко от кредитните институции са засегнати, допълва Reuters.

Официално ЕЦБ е отказала да коментира новината, която според агенцията илюстрира слабостта на гръцкия банков сектор, от който гърците изтеглят депозитите си. Те се опасяват, че страната им ще бъде принудена да напусне еврозоната, въпреки декларираната през последните часове готовност на Германия, Франция и ЕЦБ да бъде задържана Гърция в групата на единната валута.

"Понеже няма рекапитализация, ЕЦБ спря операциите си по провеждане на монетарна политика. Сега те могат да разчитат на спешно осигуряване на ликвидност от Централната банка на Гърция", казва един от източниците на Reuters.

Според правилата на ЕЦБ тя може да извършва операции по рефинансиране само с банки в ликвидност. Тези, които не отговорят на строгите й критерии, но все още са смятани за ликвидни от националните си банки, могат свободно да се обърнат към тях за т.нар. emergency liquidity assistance (ELA).

Запознат с хода на събитията посочва пред агенцията, че капиталът на 4 гръцки банки е толкова малко, че те оперират с отрицателен капитал (negative equity). В такъв случай ЕЦБ не може да им предоставя ликвидност.

Друг източник от ЕЦБ казва, че въпросните гръцки банки са били извадени от основните кредитни операции на централната банка на еврото и са оставени да разчитат само на помощ от централната банка в Атина, защото след изборите на 6 май в Гърция се е изпарил шансът за тяхното рекапитализиране, добавя Reuters. Но ако те бъдат рекапитализирани и нивото на капитала им достигне определени равнища, те отново ще получат достъп до нормалните кредитни операции на ЕЦБ, уточнява източникът на агенцията.

На 27 април гръцкото правителство реши Националният фонд за подпомагане на банките да предоставя на четирите най-големи кредитни институции в страната 18 милиарда евро под формата на еврооблигации като временно решение, докато те бъдат рекапитализирани по-късно през годината.

Атина продължава да преговаря с представители на ЕС и МВФ по техническите аспекти по плана си за рекапитализиране на гръцки банки, който се очаква да бъде представен след провеждането на парламентарните избори.

Във втория помощен пакет за Гърция са предвидени 50 млрд. евро за стабилизиране на банковия сектор, а в сряда ЕЦБ заяви, че продължава да подкрепя гръцките банки.

"Файненшъл таймс", позовавайки се на анализатори от JPMorgan’s, съобщава, че националната банка на Гърция би трябвало да разполага с около 60 млрд. евро за спешно осигуряване на ликвидност (ELA), макар че тези данни по принцип са поверителни. Изданието допълва, че експозицията на централните банки в еврозоната към тази на Гърция е в рамките на 100 млрд. евро и ако тя продължи да налива спешно ликвидност в нуждаещи се гръцки банки, тази сума ще се увеличава.

За нас са по-любопитни не съобщенията, че за последния месец може би 5 млрд. евро за били изтеглени от депозити в гръцките банки, а защо значителна част от тях все още са там, продължава "Файненшъл таймс". Като подчертава, че тези дни няма и следа от опашки пред банковите клонове в Гърция, изданието посочва, че след избухването на кризата през 2009г. около 70-75% от депозитите си стоят в страната и в края на март са били около 170 млрд. евро. Намаляването им сякаш плътно следва темпото на потъване на икономиката и трупащите се проблеми на фирми и домакинства, отколкото приказките за предстоящо напускане на еврозоната, посочва още "Файненшъл таймс".

Източник dnevnik.bg