петък, 2 април 2010 г.

La Vita e Bella*


От възрастните, за които се грижи, д-р Христов е научил, че духът е най-важен

“Златни години”, “Сенчести борове”, “Падащи листа” - можеше да са имена на шоколадови бисквити, но в случая става дума за някои от домовете за възрастни хора в Съединените щати. 
След години нищо чудно един от частните пристани за хора от третата възраст в София да осъмне с табелка “Добър живот”. “Буона вита” се казва фирмата на 38-годишния д-р Вихрен Христов, който заедно със съпругата си, също лекар, е приел за своя мисия грижата за стари хора. 
Трите бази - една в Княжево и две в Банкя, могат да осигурят достойни старини на 40 баби и дядовци, чиито близки по една или друга причина не могат да им помогнат с друго освен с месечната такса. Мнозина беловласи от “семейството” на д-р Христов имат деца в чужбина, други са настанени от близките си в дом, за да са под постоянно медицинско наблюдение и да има с кого да гледат сапунените опери. 
“България е застаряваща нация и има много хора с такива проблеми. Нашият вид дейност е грижа не само за възрастните хора, а и подпомагане на младите, които нямат възможност да посрещат нуждите на родителите си. Ако ги дадат при нас, не се чувстват виновни, защото знаят, че условията са добри и атмосферата е уютна.” 
“Марийка”, “Слав”, “Анка”, “Койно”... във витрината на медицинския шкаф са подредени в редица точно 11 блюда с разноцветни лекарства и лепенка с име върху тях. Само двама от настанените в дома в Банкя старци нямат нужда от всекидневна порция таблетки. “Само от сестрата взимаме лекарства, от друг не приемаме. Много е внимателна. Гледат ни, мерят ни кръвното. Най-важното е да сме живи и здрави”, говори старата жена, седнала най-близо до телевизора. Във всекидневната има още няколко души, преживели разцвета си през миналия век.

Въпреки пантофите
усмивките и светлината гледката остава малко тъжна. 
“Чакат с нетърпение синове, дъщери да дойдат. Междувременно живеят с техните проблеми. Като вляза при тях, още от вратата по четирима-петима увисват на двата ми ръкава. С по-голяма организация успявам да изслушам всички, дори “клеветенето”. Д-р Христов се смее, като започва да говори за “конфликтите” и “характеропатията”, обяснима с напредналата възраст на жителите на неговите домове. 
Идеята за тях му дошла преди 10 години в Италия. Току-що завършил медицина, Вихрен започнал работа в един професионален частен дом за възрастни близо до Рим. “После около две години бях в частна къща, където поех отговорността и грижата за родителите на един директор на гимназия в Рим. Бях нещо като личен лекар, като приятел и психоаналитик. Успях да видя каква е системата, организацията на такова заведение. И най-важното - видях какво е отношението към възрастните хора.” 
Основната разлика между държавните и частните домове е, че едните се издържат от държавата, имат по 200 - 500 души, което автоматично прави по-блудкави храната и вниманието към нуждите на отделния човек. Някои ги наричат минисела. Частните пансиони са по-скъпи, но там средата е семейна, изискванията към персонала - по-високи, а храната - по-качествена. Близките също имат свободен режим на посещение, стига да не съвпада със следобедните два часа за почивка. 
Вихрен е забелязал, че тишината им харесва най-много от всички звуци. 
“Таксите при нас се определят в зависимост от състоянието на човека и ангажимента, който ще поеме екипът. Има значение и това коя е базата. На този етап независимо от амбицията ни да помогнем на по-голяма част от хората, таксите са по-високи от пенсиите. Не им искаме имотите, не ги притискаме да си дават пенсията. Заложили сме всичко, което имаме. Обаждат ми се хора от цялата страна. Един вика: имам

Свиня-майка и три прасенца
ще ме вземете ли? Други предлагат да работят нещо само и само да попаднат в дома.” 
Първият дом Вихрен създава преди 3 години в Княжево, за 12 души. Домът там е пригоден за старите хора с по-сериозни заболявания, неврологично болни, прекарали инсулт. “Тръгна. След една година обикаляне на фондации започнахме от нула със семейни спестявания. Социалното министерство не ми подаде ръка - хазната е празна за подпомагане на този вид социална дейност. Но ми дадоха лиценз. Заложих всичко на карта.” Следва домът на ул. “Странджа” в Банкя - “Там шест години е живял американският посланик, има три камини, сателитна антена. Тази вила е повече за хора на крака, по-автономни.” Съвсем отскоро работи и новата къща за 10 възрастни. За да може обстановката да бъде домашна, капацитетът от 20 души не бива да се превишава. Всяка една от базите има по две медицински сестри и двама санитари, като на бабите и дядовците е осигурено 24-часово наблюдение. Д-р Христов разказва, че неговият контингент възрастни има един личен лекар, който познава състоянието им и е на разположение. 
“Персоналът се избира с конкурс. За предпочитане е хората да имат стаж и опит в тази област, мотивацията също е от значение. Мисля, че вече имаме добър екип. Събираме се, обсъждаме проблемите, нищо не се премълчава, никой не се чувства безгрешен, незаменим.” 
“Страхотно харесвам тази работа - това е услуга, в която вече имам опит. Възприемам го като чувство за отговорност и необходимост да контролирам нещата дотолкова, че да вървят в правилната посока. Става въпрос за хора, но и за грамада от проблеми, задачи, които всеки ден искат решение - от проблеми с електрическата инсталация до купуването на пресни плодове. Няма кой да ми даде отпуска и така карам - без ваканция, без събота и неделя. Но се чувствам добре и удовлетворен. Италия ми даде идеята и ме изпрати с убедеността, че това може да се направи” - докторът се засмива, преди да приеме обаждането на шефа на неврологичното отделение на софийска болница: става дума за възрастна пациентка. 
“Защо се занимавам с възрастни хора ли? Защото от това разбирам. Ако всеки в това общество прави онова, от което разбира, то щеше да прогресира. В България досега никой не мислеше как да се предложи този род услуга на различно ниво.” 
Понякога старчетата казват на Вихрен, че го обичат. Като се появи в някой от домовете, настава приятна суматоха. Няма излишни ограничения - всеки може да се движи спокойно из вилата, да прекарва време на верандата или под 30-годишната секвоя на двора на най-представителната база в Банкя. Докторът,

Луд по Италия
се изпуска, че има големи планове за лятото: да направи консервна бригада, която да набере и оползотвори поколението на 7-те черешови дървета. Търси се и някой, който да опъва акордеон и да знае стари градски песни, за да идва веднъж седмично да разнообразява възрастните хора. Някъде следващото лято най-големият в “Хубав живот”, дядо Койно, ще навърши 100 години. Живот и здраве, Вихрен е замислил луд купон с всички приятели на дядото от цялата страна - барбекю-парти. Между другото кандидат-столетникът е непоправимо галантен мъж: когато сестрата сложи на масата във всекидневната ваза с цветя за украса, дядо Койно незабавно ги раздава на дамите в стаята. “Гледам го и разбирам едно: духът е най-важен. Дядо Койно е с много силен дух и желание за живот, прекарал е два инсулта и един инфаркт и се държи.” 
Общо взето, политиката е на старите хора да не им липсва нищо от онова, което са имали вкъщи, да не се чувстват изоставени. Свещи и празнично меню на празниците, топла грижа всеки ден. Д-р Вихрен Христов е във вихъра на дните. Зает с това, което умее и което харесва. “Дядо ми би се гордял с мен.”

* Добър живот 

Източник capital.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар