Как да подобрим енергийната ефективност, ако нямаме средства

Продължаваме с темата за финансирането на мерките за енергийна ефективност на дома. Досега представихме ползите от енергийния одит и една от възможностите за осигуряване на финансиране, ако санирането не се прави със собствени средства – фондът за енергийна ефективност.


Представяме ви още две програми, които също предоставят възможности да финансирате подобряването на енергийната ефективност на дома, ако не разполагате със собствени средства.

Едната се финансира със средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международния фонд Козлодуй и е насочена към обновяването на едно- и многофамилни жилища.

Другата е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и се финансира с европейски средства.

Програма за кредитиране на енергийна ефективност в дома REECL

Програмата се осъществява със средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международния фонд Козлодуй чрез четири търговски банки. По линия на схемата се възстановяват до 35% от разходите по проекта за подобряването на енергийната ефективност на сградата.

Програмата REECL действа в България 2005 г., като първият й етап приключи през 2009 г. За периода 28 хиляди български домакинства са се възползвали от кредити на стойност 43 млн. евро за подобряване на енергийната ефективност на жилищата им по програмата на ЕБВР. На същите тези домакинства е била изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 7,5 милиона евро.

Вторият етап на програмата е стартира през август миналата година.

Домакинствата, които искат да се възползват от кредитната линия на ЕБВР, могат да получат безвъзмездна финансова помощ от фонд „Козлодуй“ в размер на от 20 до 35% от стойността на разходите за подобренията по жилищата. Безвъзмездната помощ се изплаща до четири месеца след отпускането на кредита от някоя от четирите търговски банки.

От програмата отчитат, че в резултат на направените подобрения годишно се спестяват 124 250 мегаватчаса електричество, а въглеродните емисии, отделяни от жилищните сгради, са намалели с над 170 хиляди тона на година.

Кредити и безвъзмездна финансова помощ се отпускат за финансиране поставянето на енергоспестяващи прозорци, газови котли, отоплителни уреди, печки и котли на биомаса, слънчеви колектори за топла вода, фотоволтаични системи, газификационни системи и други.

По програмата могат да се санират и еднофамилни къщи, а не само многофамилни жилищни сгради.

Програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обновяване на жилищния фонд

Реалното изпълнение на програмата тръгна от юли, а първите строителни работи се очаква да започнат догодина.
Проектът „Енергийно обновяване на българските домове” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. той обхваща 36 градски центрове и е с продължителност три години (2012-2015 г.).

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ от Оперативна програма „Регионално развитие“ възлиза на 50 млн. лева.

Финансова помощ за изпълнение на мерки за енергийна ефективност ще получават сдружения на собственици, регистрирани по реда на Закона за управление на етажната собственост в съответната общинска администрация и в регистър БУЛСТАТ.

За всяка одобрена сграда собствениците ще получат финансова помощ до 50% от стойността на бюджета за обновяване. Самата програма покрива изцяло разходите за обследване за установяване на техническите характеристики на сградата, включително изготвяне на технически паспорт и обследване за енергийна ефективност, както и разходите за проектните мениджъри.

Сдруженията на собствениците могат да ползват кредит или банкова гаранция от специалния Фонд за жилищно обновяване.

Право да кандидатстват за европейско финансиране за саниране имат сдружения на собствениците, които обитават многофамилни сгради на минимум три етажа, с минимум шест апартамента, проектирани до 26 април 1999 г. без значение от вида строителство.

Министърът на регионалното развитие припомни, че програмата не финансира само санирането на фасадата, а се предвиждат средства за всички належащи ремонти по обновяването (на покрив, отоплителни системи, водопроводи и канализация, ел. инсталации, полагане на соларни панели, дограми и други).

Собствениците първо трябва да подадат заявление за интерес, след което то се одобрява или отхвърля от проектния мениджър по район по формални критерии. Ако заявлението бъде одобрено се прави оглед на сградата и се оценяват направените досега интервенции.

След като приключи огледа трябва да се изготви индикативен бюджет за санирането на сградата и да се направи разпределение на разходите за всеки собственик. На базата на този ориентировъчен бюджет собствениците взимат окончателно решение дали ще имат възможност да направят санирането.

След това собствениците на всеки апартамент в сградата за саниране трябва да преведат по 500 лева по сметка на строителното министерство. Следва подаването на заявление за финансова помощ, което ако бъде одобрено се сключва споразумение между регионалното министерство и сдружението на собствениците.

На следващия етап собствениците трябва да осигурят 30% от дължимата сума за санирането. След това започва конструктивното обследване на сградата и изготвянето на техническия паспорт.

Ако се окаже, че сградата е конструктивно неустойчива, собствениците трябва да извършат необходимите укрепвания за своя сметка. На този етап те също могат да се откажат от санирането, ако нямат възможност да направят конструктивното укрепване.

Ако обаче сградата е устойчива, следва енергийното обследване. След приключването му се изготвя техническия проект, подава се в общината за одобрение и се издава разрешение за строеж.

Груби сметки на регионалното министерство показват, че разходите за саниране на един апартамент са около 10 хил. лева, като варират в зависимост от моментното състояние на сградата, както и извършваните по самото жилище подобрения. ова означава, че собствениците на жилищата ще платят до 5 хил. лева за обновяването с европейски пари.

Източник dnes.bg